Мисля, че е невъзможно да се отдели само един от образите на Ромен Гари, защото той винаги е използвал всички свои лица, казва Агата Тушинска. Тя е полски писател, поетеса и журналист, призната за един от най-добрите изследователи и биограф на френския писател (1914-1980).

„Гари обича тези игри, и затова моята книга за него е наречена „Жонгльорът“. Той жонглира с маски и с различни форми, под които да съществува. Той обича играта. За него животът, изкуството – това е игра. Другата ми книга се казва „Хамелеонът“ –  защото той сменя своите кожи. Дали е обичал да го прави, отговорът е да. Дали е трябвало да го прави – отговорът също е да. Защо го е правил? Имал е различни и много причини“, допълва Тушинска.

По думите й Ромен Гари е човекът, който през целия си живот и през целия път, по който е вървял, е бягал: „Започва от Вилнюс, който напуска, за да отиде във Варшава със своята майка. След това заминава за Ница, Франция, която е неговата достойна родина. След това се мести в Париж. След това идва войната, а после и неговите дипломатически постове в София, Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис. Той е бил за малко, навсякъде по целия свят, но никъде не е чувствал себе си“.

Първото дипломатическо назначение на Гари е в България. Тогава той е на 32-годишна възраст. В София пише романа си „Големият дрешник”.

Ромен Гари (с рождено име Роман Кацев) е роден във Вилнюс, Литва. Освен писател, той е дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик. Самоубива се в Париж след блестяща литературна кариера. В книгите си Тушинска влиза в задочен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност. Ромен Гари е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – първо през 1956 г. за „Корените на небето“ под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари, втори път през 1975 г. за „Животът пред теб“ под псевдонима Емил Ажар. Заради този дързък ход днес го спрягат като гениален литературен мистификатор. Но той е преди всичко чувствителен стилист и проницателен сърцевед, който борави непринудено с иронията, преливаща в гротеска, а оттам и в неизразима болка, посочва критиката.

Агата Тушинска е родена на 25 май 1957 г. във Варшава, Полша. Призната е за водеща фигура на полската литературна сцена, изтъкната писателка, известна със своя принос като биограф, журналистка и поетеса. Получава академично образование в Националната академия за драматични изкуства във Варшава и защитава докторат по хуманитарни науки. Литературната кариера започва през 90-те години на ХХ-ти век с текстове за театъра и бързо разширява интересите си, включвайки биография и литературен репортаж. Сред най-значимите творби са биографията на Исак Башевис Сингер и изследванията на еврейската памет в Полша чрез книгите като „Певец. Пейзажи на паметта“ и „Няколко портрета с Полша на заден план“. Интересува се и от силните женски фигури, като например Ирена Кшивицка, чийто живот е проследила в „Изповедта на изпепеляващия“ и Dugie ycie gorszycielki.